• Facebook - White Circle
  • Twitter - White Circle
  • Instagram - White Circle
  • YouTube - White Circle
  • Pinterest - White Circle

© 2015-2018 by 2Health App, Ltd

About 2 Health App

 

2Health App gives you a detailed guidance how to initiate a healthy way of eating, living, and thinking, offering exclusive recipes, general tips and yoga videos. 

2Health App

 

About

Privacy & Terms

Contact Us

 

Download

 

for iPhone

for Android

on AmazonAppStore

Get Social 

LEARN IT FROM THE BEST: TRUE INSPIRATIONAL HEALTH STORIES. Софи Йотова.

March 16, 2017

 

Софи Йотова: българска food блогърка (непременно посетете блога й Foodie Boulevard), посланик на инициативата на Джейми Оливър Food Revolution, и healthy бонвиван, е нашето ново вдъхновение за серията ‘Learn It From The Best’. Тя не е първата българка, която интервюираме, но е първата, чието интервю се пристрашаваме да публикуваме и на български и на английски (очаквайте скоро!). Причината е простичка: личната история на Софи, битката й с хранително разстройство наречено емоционално хранене и мисията й на food блогър, вдъхновена от личните й преживявания, са толкова мощни и вдъхновяващи, че искахме да стигнат до колкото се може повече хора.

 

Със Софи си говорим за магията на готвенето; силата да превъзмогнеш себе си, да се справиш с вътрешните си проблеми и да превърнеш храната в свой приятел; за здравословното хранене и начин на живот; и всички онези неща, които правят Софи толкова неустоимо чаровна и вдъхновяваща!

 

2HB: Какво за теб е храната?

 

С: За мен храната много отдавна спря да бъде просто ядене. За мен храната стана изкуство: моето изразно средство, чрез което реализирам вдъхновението си, всичките си емоции, цялата си любов към човека, за когото готвя. Всъщност аз не просто готвя, аз кулинарствам, аз творя и претворявам душата си в една физическа форма, която може да достигне до възможно най-много хора.

 

Никога не готвя само защото трябва. Готвя само тогава, когато се чувствам добре. Когато не се чувствам добре и има някакъв стресов период в живота ми, някак си нямам вдъхновение. А готвенето е креативна дейност.  

 

В моя блог имам над 400 изцяло авторски рецепти. За мен готвенето по рецепта не е забавно, просто защото процесът на създаване на храната за мен е едно приключението, в което се впускам смело и комбинирам всякакви продукти, съставки и елементи. Интересното при мен е, че нямам никакво обоняние. Това е доста нетипично за един кулинар и много хора се изумяват, когато споделя този факт. Именно тази ми специфика ме кара да бъда много смела и да комбинирам нетрадиционни и много различни компоненти, защото аз не съм обременена от нагласата, че ‘това по принцип върви с онова‘. Аз съм изследовател. Ястието е едно бяло платно. Рецептата е вдъхновението, но винаги трябва да надграждаш над нея и да играеш с различни подправки и вкусове, и да превърнеш ястието в свое собствено произведение. Пречупвайте нещата през своята призма и вкус, дайте на храната своя собствен почерк!

2HB: Кога и как се зароди интересът ти към магията на готвенето?

 

С: Макар в семейството ми да имах пример на доста готвещи хора: двете ми баби, родителите ми, при мен любовта към кулинарията се зароди доста по-късно. Бях на 23, когато за пръв път заживях сама и имах на разположение собствена кухня. В началото, когато дойдох в София нямах приятели и обкръжение, и кухнята се превърна в мой отдушник. Започнах да си запълвам времето като си играя с храната и комбинирам продукти. И тъй като образованието ми на журналист и хобито ми на фотограф правят една прекрасна симбиоза започнах да снимам всичко, което готвя и да си записвам рецептите. Така дойде идеята за моя блог.

 

2HB: А защо здравословно?

 

С: В началото не готвех здравословни ястия. Първите ми стъпки в кулинарията всъщност направих с десерти: много декадентски, с много шоколад и захар. Но тъй като близо 10 години се борих с хранително разстройство наречено емоционално хранене, и съм стигала до всякакви екстремности в храненето, за мен храната по онова време не беше приятел. Отношенията ми с храната винаги са били страшно мъчителни и са дефинирали целия ми живот. В някакъв момент си дадох сметка, че много ми харесва да готвя, но в крайна сметка фактът, че след като съм сготвила  не мога с чиста съвест да се насладя на творението си обезценява цялото преживяване. За това реших да затворя цикъла и да започна да готвя храни, които мога да похапвам без угризения.

 

Ако трябва да бъда честна здравословното готвене при мен дойде в труден за мен момент: баба ми почина много неочаквано. Това ме тласна отново към най-дълбоките и тежки фази на емоционалното хранене. В опит да се справя с болката и емоциите си започнах да злоупотребявам с храната. Тогава си казах, че за да изляза от това си състояние имам нужда от проект, в които да вложа цялата си емоция, енергия и креативност. Тогава създадох Foodie Boulevard. Той се превърна в каузата, която да ме пречисти, в моята арт терапия, в мой пристан. Парадоксалното беше, че избрах храната за да се справя с проблема си с храната.

2HB: Струва ми се, че хората като че ли не правят разлика между здравословно и фитнес хранене. От къде мислиш, че идва това объркване?

 

С: Откакто започнах да се занимавам със здравословно хранене и готвене започнах и много да чета по темата. Дадох си сметка, че наличната информация е толкова много и е толкова противоречива, че когато един човек няма достатъчно знания и подготовка за да си изгради контекст, има пълното право да се обърка. 

 

Границата между двете е много тънка, особено за хора, които имат или са имали някакви нездравословни отношения с храната, защото е много лесно да преминеш от желанието за култивиране на здравословни дълготрайни навици в болестни крайности и състояния. Всички крайности водят до загубата на контрол. Фитнес храненето е именно една такава крайност. Еднин тежък, фиксиран режим-диета, който ти дава усещането за лимитираност и те затваря в клетка, в която можеш да си позволиш само ‘Х‘ брой неща.  В момента, в който спреш да следваш този режим губиш всякакъв контрол. И тогава започват проблемите.

 

Границата и разликата между здравословното хранене и фитнес храненето, както и всички други крайности в храненето, е възможността да можеш да ‘прегрешиш‘ спокойно, без угризения, знаейки, че това не ти е нормата на хранително поведение, знаейки, че следващото ти хранене ще бъде балансирано и здравословно и няма нужда да се наказваш, само защото си прегрешил. Възможността да се наслаждаваш на храната и да си избираш разнообразни неща, да можеш да живееш без кантар или мобилно приложение, в което да изчисляваш калориите си, да не мислиш за всяка хапка, която изяждаш: ето това е здравословното хранене  и красотата на храненето за мен.  

 

2HB: Като човек, преминал през хранително разстройство, кога мислиш, че идва моментът, в който хората разбират, че са изпаднали в крайност и са прекрачили границата на здравословното. Кога за теб дойде този момент и осъзна, че имаш нужда от помощ?

 

С: Моят проблем всъщност е много специфичен. Той не е подпечатан с някое гръмко наименование като анорексия или булимия. При мен нещата бяха много ектремни, много полярни. Често дори си мислех, че това е някаква моя черта и просто съм лакома. Не осъзнавах, че цялото това поведение е една болезнена симптоматика на много дълбок вътрешен проблем.

 

Много дълго и успешно криех проблема си от всички: родители, приятели, близки. Истината е, че една от най-големите грешки, които можем да направим е да не споделяме и да се срамуваме от това, през което преминаваме. Така проблемът само се задълбочава и стигаме до още по-големи екстремности. Тогава смятах, че при мен няма реален, съществуващ проблем, а просто тинейджърски залитания. Не можех да се храня пред други хора и задължително ядях вкъщи, сама, за да мога да контролирам процеса.

 

Момента, в който си дадох сметка, че всъщност имам проблем беше, когато го вокализирах. Първия човек, с когото споделих беше моя приятел, човекът, който е до мен. Фактът, че във връзката ни съществува такава висша степен на доверие ми помогна да се разкрия на 100% пред него. Изговаряйки тези ми поведения аз си дадох сметка, че това е една тенденция, едно модулярно поведение, което се повтаря в определени типажи моменти. Моето хранително разтройство беше моята реакция към стреса и проблемите в живота ми.

2HB: Кaкво/кой ти помогна да се излекуваш?

 

С: Моят приятел. Той познава мен и моята душевност много по-добре дори от самата мен, защото е обективен наблюдател, а аз съм много експресивна и емоционална, и много често не мога сама рационално да преценя защо някои мои поведения се появяват в определен момент. Това че той разбираше, слушаше и чуваше, това, че той предусещаше в рискови моменти някакви събития, които биха били предпоставка аз да се върна към това си поведение, ми помогна да се справя с проблема. Без да ме съди или контролира, той ми помогна да осъзная, че имам нужда от помощ.

 

2HB: Какво в начина ти на мислене трябваше да се промени за да оздравееш?

 

С: Основното беше да осъзная, че храненето не е грях, че това, че си позволявам да се наслаждавам на храната, а не се наказвам с нея, не е нещо лошо. По време на всяка диета, коята правех, а аз съм правила много и то доста драстични и мъчителни, си казвах: ‘Колко малко съм яла! Чувствам се страхотно!‘. По-късно обаче осъзнах, че в момента, в който кривна настрани, вината, самобичуването и наказанието стават толкова огромни, че изпитвах абсолютна невъзможност да продължа напред. Няма как от една крайност да се върнеш в златната среда. Храненети за мен беше като махало: като пуснех от едната, то отиваше в друга крайност. Принципът, че мога да се храня и да се чувствам добре от това бе в основата на това аз да си дам сметка, че храната може да ми е приятел.

 

2HB: Какво би посъветвала хората, които тепърва са решили да тръгнат по пътя на здравословното хранене и начин на живот? Кои грешки да се стараят да не допускат?

 

С: Основната грешка е точно нагласата, че следваш режим. Режимът ограничава съзнанието ни и е нещо временно. Лишенията и самоцелното ядене на някакви определени неща за да постигнеш определени килограми или сантиметри, всъщност са най-генералните грешки, които хората могат да допуснат. Балансираният, здравословен начин на живот е онова нещо, което ни дава свобода и се превръща в дълготрайно. Съветът ми към хората е да изградят една здравословна връзка с храната. Трябва да позволят на храната да бъде на тяхна страна и да я използват като поле за опознаване на самите себе си. 

 

For the English version click here!

 

Добре дошли в ‘Learn It From The Best: True Inspirational Health Stories’: нашата нова секция, където интервюираме вдъхновяващи професионалисти от цял свят, работещи в сферата на здравословното хранене и начин на живот. Тук споделяме техните тайни, съвети за здраве и личните им истории. За повече йога видеа, рецепти и здравословни съвети свалете нашето мобилно приложение 2 Health App сега! 

 

 

Please reload

Please reload